Да, оная, същата, с кривата кулата. Добре де, не крива, а наклонена. (В тая част на Италия важи правилото “правата кула – срам за майстора”.) По-малкото братче на Флоренция обаче предлага още редица интересни места, които повечето туристи подминават.
На първо място, Пиза далеч не е само кулата или катедралата. Всъщност, те са съвсем малка част от града. Старата му част е достатъчно голяма и предлага приятни улички, барокови фасади и красиви църкви – в съчетание с италианска кухня и вино.
Река Арно също не е за пренебрегване. Малко преди да се влее в морето, тя тече мързеливо, но същевременно авторитетно, разделяйки града на две части. И ако тук си нямат Ponte vecchio, това не пречи да си имат покрити мостчета – само че кой ли въздиша, минавайки из тях? И по кого?
Пак на брега на Арно се намира една от малкото оцелели готически църкви в Италия – от онези с островърхите кули и окичени като сватбена торта. Е, да, има го Duomo-то в Милано и San Petronio в Болоня, има я дори и Santa Maria sopra Minerva в Рим – но като цяло тези са рядкост, достойна за вниманието на посетителя; а тукашната, твърди името ѝ – Santa Maria dela spina – някога е притежавала ни повече, ни по-малко трънче от венеца на Христос.
Крепостните стени на града пък са добре запазени и по тях можете да разходите за още приятни гледки към старата и новата му части. Пиза може да се похвали още с университет, музеи, хубава картинна галерия и еврейско гробище (макар и не толкова прочуто като пражкото). Естествено, всички накрая отиват в Camposanto… но за него – следващия път.
I expect to see some restaurant recommendations next time! I get the feeling you’re keeping all the quaint, local, hidden gem’s to yourself! 🙂