Дева Мария и Файт Щос

Тъкмо, когато в последните години на готиката кракувчани завършвали новата си супер-пупер катедрала, те се изправили пред труден въпрос: кой може да изпише  творението им по такъв неповторим начин, щото всеки влязъл в него да зяпне от почуда и да онемее? И тогава на сцената се появил никому неизвестният преди (а и след това) Файт Щос. Геният имал своя миг – за наша радост, застинал във вековете.

Катедралата на Кракув е построена през 14-15 в., когато готическа Европа на север от Алпите тънела в блажено неведение за ренесансовата буря, разразали се на Апенините. Неин патрон е Дева Мария, но местните я наричат далеч по-свойски: “Мариацка”.

Издигната на главния площад в града, църквата има един основен и два странични нефа с характерните за готиката високи тавани и стройни колони. Страничните кораби отвеждат към върволица от параклиси, а централната част е мястото за основното служение. Макар красива и хармонична, тя щеше да си остане просто един красив храм, ако не беше забележителната работа на германеца Файт Щос.

Още в основния кораб той оставя неизгладимо впечатление с небесносиния таван, осеян със златни звезди. Истинският шаш обаче е запазен за хора – навремето отделен и достъпен само за избрано духовнство, днес параванът е премахнат и хорът е видим за всички миряни. А в него дъхът наистина спира – не само, че небето тк е още по-синьо, а звездите – още по-големи; стените са ръчно изписани с религиозни мотиви, а великолепната работа на художника си личи дори от факта, че измежду стотиците няма две повтарящи се или еднакви ангелски лица.  Нататък естествено следва самият хор – пищно украсена дърворезбас индивидуален подход към всяко отделно място. Зареяният в това богатство поглед неизбежно стига и до фокалната точка – олтара на Дева Мария, изработен от позлатено дърво. Фигурите на Щос пленяват със своето съвършено несъвършенство и с наивната човечност на готиката (която само след броени десетилетия е осъдена на забрава от полубожественото на Ренесанса).

Самият Щос никога повече не съумява – или не пожелава – да достигне подобно хармонично единство, а бурният му живот го праща на места, далеч по-малко приятни. Въпреки това, геният от “Мариацка” е създал такава неповторима атмосфера в катедралата, че да му се прииска на човек да поживее малко и в 15 век…

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.