Под купола на „Свети Петър“

Не е нужно да влизаш в „Св. Петър“, за да го видиш; огромният му купол се вижда почти от всяко ъгълче на Рим. Но едно е да го гледаш отдалеч и съвсем друго – да се покачиш до самия му връх, да се разходиш околовръст му, че даже и да излезеш над него.

Съвременната базилика е построена в началото на 16 в. на мястото на съществувал дълги години по-малък храм със същото име. На фона на ренесансовия разцвет, Светият престол решава да изгради най-големия храм като център и символ на своята власт. За строежа в различни години са впрегнати водещите творци на своето време начело с Рафаел и Микеланджело (който използва строежа като удобно извинение да отказва настойчивите покани на Козимо да се върне във Флоренция). Естествено, такъв мащабен градеж е искал подобаваща сума пари, за набирането на които – закономерно – започва широка кампания по продажба на индулгенции (които, възможно, стават капката, преляла чашата на търпението на Мартин Лутер).

Естествено, най-големият и просторен храм на света следва да бъде увенчан от подобаващ купол. Безценният опит, натрупан век по-рано при строежа на купола на Брунелески си казва думата и тук поставената задача е решена плавно и без затруднения. Макар оригиналните чертежи на храма да са правени от Браманте в началото на 16 в., след смъртта му плановете претърпяват редица промени (вкл. от Рафаел), за да се стигне до момента, в който Микеланджело проектира и започва строежа на огромния купол (завършен в 1590 г., далеч след смъртта на художника).

Куполът на „Св. Петър“ състои от вътрешен и външен свод, свързани помежду си (идеята да се използва отделен, трети носещ елемент между тях – конус – ще се появи още век по-късно в лондонския „Св. Павел“). Между тях по периметъра му Микеланджело разполага две огромни вериги от ковано желязо, които помагат да се удържи голямото му тегло (идея, взета от Брунелески). С появата на пукнатини в купола през 18 в. броят на веригите поетабно набъбва на почти десет.

Отвътре куполът е богато изрисуван, както и подобава на папска базилика. В горната си част е увенчан с фенер, който осигурява светлина и същевременно достъп до горната му част. Отвън пък е опасан с колонада на няколко етажа. Множеството интересни детайли във външната украса, които няма как да бъдат видени отдалеч, подсказват, че разходката по покрива на „Св. Петър“ може би не е съвременно изобретение. От купола лесно се излиза и на самия покрив, откъдето се откриват впечатляващи гледки към целия Рим. Внушителната фасада, създадена век след построяването на храма, също е на една ръка разстояние.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.