„Хелбрун“: събуждането на разума

Когато барокът с гръм и трясък нахлува в Европа, за да отбележи края на нейното средновековие и началото на модерния свят, той тръгва от Апенините, прекосява Алпите по един от най-старите търговски пътища и покорява най-напред… Залцбург. Наред с величествените палати като „Мирабел“, край града изникват и просторни летни имения в тоскански стил. Едно от тях, „Хелбрун“, заслужено привлича вниманието на своите гости вече четири столетия.

На половин час разходка от центъра на града, „Хелбрун“ пренася обитателите и посетителите си в съвсем различен, на моменти дори причудлив свят. Построен е в началото на 17 в. от принц-архиепископа Маркус Ситикус, един от най-известните управници в историята на Залцбург. Комплексът се състои от голям парк, серия внушителни изкуствени езера, кокетна двуетажна вила и редица съпътстващи постройки за многобройната прислуга. Основното му предназначение е било да служи за лятна резиденция на владетеля – далеч от шума и дрязгите на заможния град. Впрочем, „далеч от града“ съвсем не значи „по-малко лукс от града“. Дори напротив.

Просторният парк е разделен на няколко части, като основен елемент в него са големите езера. Със строгата си правоъгълна форма и малка дълбочина те създават приятен ръкотворен контраст с околната природа. Плоският терен наоколо съзнателно е оставен отворен, за да подчертае внушителния размах; високи дървета има само в края на имението като естествена негова граница.

Вилата е очакван фокус на имението. Пред нея е оформен малък кокетен площад, а двукрило стълбище води към парадния й вход. Вътре посетителят се потапя в живота от преди четири века, когато тесният свят на средновековието за пръв път отстъпва пред широките простори на една зараждаща се глобализация. Отделните стаи във вилата тематично показват хаотичното любопитство на онова време: от глобуси и карти, през препарирани животни от близки и далечни земи (кои – истински, кои – като еднорога – плод на приказното наследство) та чак до рисувани мотиви от далечен Китай – все белези на пробуждащия се, търсещ ум от ония години, които след време ще нарекат Епоха на просвещението.

Зад вилата тясна алея криволичи редом с малка изкуствена рекичка. Наглед скучноватото място всъщност е основната и най-голяма атракция на „Хелбрун“: невероятната водна каскада Wasserspeile – толкова невероятна, че… за нея ще говорим в съвсем отделна разходка.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.