Катедралата на Сантяго де Компостела (отвътре)

След като разгледахме катедралата отвън, време е да надникенм и вътре в нея – още повече, че тя крие една от най-големите тайни на средновековната архитектура. А как се крие такава голяма тайна? Като я изложиш на показ. Но всичко по реда си…

Катедралата на св. Яков има обичайната кръстообразна форма, съставена от един голям надлъжен неф с два по-малки странични плюс един напречен. В пресечницата на кръста се издига купол, но доста по-малък в сравнение с по-късните образци. Самите кораби не са много широки, което прави голямата им височина още по-впечатляваща. И наистина, строителите смело са издигнали не едно, а две нива на обща височина от над 30 метра!

На входа ни посреща удивителен скулптурен ансамбъл, наречен Portico de la Gloria. Самият възкръснал Христос се издига над него в обкръжението на многочислени библейски персонажи. Особено удивителни са скулптурите на старозаветни и новозаветни герои, издигащи се в много над човешки ръст между колоните на входните арки (прийом, който се среща във всички класически средновековни храмове – от Шартр до Саламанка). Лицата им са одухотворени и дори усмихнати, като пророк Даниил си има, казват, специална причина за това. Автор на това каменно великолепие от 12 в. е майстор Матео, чиито бюст се намира в основата на портикото. Толкова силно било влиянието му, че векове наред посетителите докосвали челата си до неговото, за да получат част от неговата мъдрост (днес бюстът предвиливо е ограден от подобна интимност).

За изкушения посетител, бил вече в не една и две готически катедрали, тази крие огромна изненада. Наместо привичните стреловидни арки (считани за алфата и омегата на готическото строителство), стройните й колони се поддържат от… обикновени римски арки. Оглеждайки я по-подробно, ще се убедим лично, че познаните ни елементи на готиката тук почти напълно отсъстват – като се започне от липсата на външни контрафорси и се стигне до скромната украса. И наистина: и архитектурно, и строително, и декоративно катедралата в Сантяго предшества готиката. Но как тогава се издига толкова нависоко, как може стените й да са тънки и прорязани с високи прозорци (явен белег за наличие на скелетна носеща нострукция)? Ето я и най-голямата тайна на храма: готиката не е откривател на скелетните носещи конструкции, а стреловидната арка не е първият й носещ елемент. Онова, което се прокрава като подорзение, докато гледаме северната кула на катедралата в Шартр (единствената оцеляла от предходната църква, изгоряла в пожар през 11 в.), тук се превръща в убедителна увереност. Високите, стройни катедрали не са се появили внезапно, отникъде, а са наследник на бавна еволюция на романския стил, в който ок. 10-11 в. е бил приобщен опитът на древноримските строители на виадукти.

В средата на катедралата, под нейния купол, ни очаква още една, последна изненада: Освен обичайните меси, тук редовно се отслужва специална меса за поклонниците на Сантьго. Тя завършва с шеметното спускане на огромно кандило, известно като botafumeiro. Изработено от филигранно сребро, то тежи няколкостотин килограма и, посредством скрипец и въжета, при спускането си бива разлюляно по цялата широчина на катедралата! Дали Фуко не се е вдъхновил от него? Сегашният botafumeiro е изработен през 18 в., когато предишният е погинал след скъсване на въжето; впрочем, за почти хилядолетната история на храма са известни само няколко инцидента с него – наистина забележително постижение. В края на месата обичайно се разнасят аплодисменти, които свещеникът, също обичайно, препраща към Nuestro Señor…

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.