Загубеното минало на нурагите

Остров Сарденя крие една от най-неясните и чудати страници в историята на стара Европа – историята на нурагите. Нурагите обаче не са племе или народ – „нураге“ (nuraghe) се наричат странните каменни селища, построени нейде след края на неолита. Как са наричали себе си техните обитатели едва ли ще узнаем някога… но малкото, което са ни оставили, е достатъчно, за да зяпнем в почуда.

Първото, което впечатлява, е големият им брой: в Сарденя има стотици такива селища, а като помислим, че повечето са изчезнали много преди нашето време, значи трябва да са били хиляди. Всяко селище заема площ от няколко декара, т.е. приютявало е десетки жители – значи говорим за десетки хиляди обитатели.

Второто е крайно необичайната форма на построените жилища: най-напред, в тях няма нито един прав ъгъл. Всъщност, няма нито един ъгъл – постройките са сложна мрежа от кръгли или овални помещения, свързани с извити коридори. Защо такъв страх от ъглите? Постройките са изцяло каменни; блоковете са с различни размери, по-често неголеми (може да ги вдигне сам човек), като за свързването им е използван примитивна замазка. Височината им обаче достига няколко метра, като в тях има стълбища (!) … а най-голямата изненада се крие на върха: вместо сламен или черепичен, коничен покрив, заварваме отлично иззидан каменен овален свод. И ако подобна техника е била усвоена в Европа през първото хилядолетие пр. Хр. (напр., в тракийските гробници), то в бронзовата епоха е почти научна фантастика…

Изненадите на нурагите не свършват дотук: в тях са намерени както отлично запазени каменни скулптури на мъже и жени в естествен ръст, така и перфектно отлети миниатюрни бронзови фигури на хора, животни, плавателни съдове и пр. – повечето с размер до 10-15 см, но със старателна детайлизация и правилни пропорции. Скулптурите на хора предоставят главно воини, но сред тях има и жени; смущават очертанията на някои лица, които са много по-близки до… робота от Star Wars, отколкото до нас. Миниатюрите пък са намерени в големи количества, показващи добре отработен „производствен“процес. А за да има едно общество толкова развито изкуство, то трябва да е задоволило първо много по-съществени свои потребности…

Последната загадка, която виси във въздуха е, защо и кога са изчезнали строителите на нураги? Намерените фигури на лодки и малки кораби съдове показват, че те са придвижвали по море (на острова няма плавателни реки). Дали са дошли тук отнякъде? Дали са заминали нанякъде? Никой не знае, само останките от каменните им селища стоят като пръснати парчета пъзел из цяла Сарденя…

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

2 Responses to Загубеното минало на нурагите

  1. Маги says:

    Уважаеми Зав и Дил,
    Статията за нурагите е много интересна, само че не можах да разбера за кой остров става въпрос. Къде се намира този остров Сарденя? Или може би става въпрос за остров Сардиния?

    • Дил says:

      Да, Маги, за същия остров иде реч. Правилното произнасяне на името му е Сарденя, но у нас по-често го наричат Сардиния.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.