Парадът на Сант Ефизио

1 май е най-лесният за разпознаване ден в Сарденя. На 1 май целият остров празнува. Подготовката за тържеството започва седмици по-рано, а жители от по-отдалечените краища пътуват дни на ред, за да стигнат навреме на празника. И ако мислите, че Сарденя влага цялото си сърце и душа в международната солидарност на трудещите се, грешите. Да, тя влага цялото си сърце и душа на 1 май – вече точно 360 години подред, без изключения. Безброй локални и даже две световни войни не са могли да прекъснат нито веднъж ежегодното им обяснение в любов – любовта към Сант Ефизио.

Според преданието, Сант Ефизио е бил римски войник, служил на острова (който дори в най-богатите години на империята е останал неин най-важен доставчик на пшеница). Покръстен в християнството, той е бил преследван по времето на император Диоклециан (комуто „дължим“ поне 2/3 от християнските мъченици) и е приел мъченичеството за вярата. Считан е за покровител на острова, след като, твърди се, помогнал да бъде спасен Каляри по време на една чумна епидемия. В знак на благодарност жителите на Сарденя правят невероятно колоритно шествие в негова чест на 1 май. Впрочем, 1 май е само началото… но дори то надминава всички очаквания.

Шествието на Сант Ефизио започва в ранните часове на деня. Из централната част на Каляри дефилират представителни ва всяка община от острова и, кажи-речи, на всяко село. Пред очите на зрителите се излива колоритна река от хора в най-разнообразни носии. Парадът следва строг ред: най-напред преминават поредица украсени волски каруци; ако не сте виждали вол, по-висок от човешки бой, елате на Сант Ефизио. В огромните каруци пътуват цели празнично накичени семейства; можем само да гадаем колко дни им е отден пътят насам (Каляри е в южния край на острова, а до северния са почти 300 км). Нататък идат множество пеши групи, всяка в носиите на своя край. Не са рядкост групи монахини, както и представители на религиозни братства. Освен погледите, привлечен бива и слухът от поредица изпълнители с тукашен традиционен инструмент – нещо като многостволна флейта, в която всеки ствол издава отделен тон. В третата част на шесттвието преминават множество конни групи, отново в пъстри и най-различни одежди. Някои групи са от по 1-2 ездача, други стигат над дузина; конете са сресани и сплетени, подбрани еднакви по цвят и големина и се движат в добре синхронизиран шпалир. Най-накрая яздят общинските съветници, кметът и, разбира се, архиепископът.

Всичко това обаче е само прелюдия. Основната част на шествито тепърва се задава: от базиликата на Сант Ефизио тръгва внушителна ефигия на светеца, качена на каруца, теглена от все такива огромни волове. Заобиколена от поклонници и окичена с хоругви, ефигията преминава тържествено през целия град… и се запътва към морето. Шествието на Сант Ефизио всъщност само започва в Каляри; нататък процесията върви още два дни, докато стигне до мястото, където светецът е приел мъченичеството. А след това… впрочем, какво става след това, ще оставим за по-нататък.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.