Основан преди кръгло 2 хилядолетия от пълководеца и бъдещ член на първия триумвират Гнай Помпей, днес Памплона помни бурното си минало и серадва на спокойното си настояще. Ключов фактор в похода на Карл Велики през 778 г., по-късно тя става ядро и главен град на малкото независимо кралство Навара. Местните баски, останали в по-голямата си част извън контрола на Халифата на Кордоба, дълго време (задно с Леон) са в челниоте редици на иберийската реконкиста. Един от гланите градове по Camino Francais, Памплона векове наред се радва на постоянен поток от поклонници – и пари. Празникът на местния светец, Сан Фермин, е известен по цял свят с шеметното препускане на биковете из тесните улички на града.
Градският музей съдържа и две неочаквани, но много важни за нас неща
- Датирана от 4-5 в. плочка с надпис, който много прилича на Линеарно писмо Б – предшественик на азбуката, която наричаме “кирилица” и вероятно писменост, ползана от траките; а именно преселилите се на запад през 3-4 в. племена беси и гети са в основата на “германизираните” от западната историческа наука визиготи, и
- признание черно на бяло в един от обаснителните текстове, че съществена част от придошлото по онова време ново население е с балкански (а не германо-скандинавски!) произход.
