Лунапарк между небето и земята

Тбилиси се е родил в подножието на няколко хълма, образуващи тясно ждрело на буйна река. Когато в душните летни дни жителите му търсели прохлада, естествено я намирали по билата на околните хълмове. Така още преди век един от тях станал естествено място за разходи, пикник и – с течение на времето – се превърнал в истински лунапарк над града.

Приключението започва още отдалеч – склонът е толкова стръмен, че за да стигнете горе е нужна ни повече, ни по-малко цял фуниколор. Красивата долна станция е запазена от самото му построяване… но, неведомо защо, Давидовите звезди в кръглите прозорци са се превърнали в осмоъгълни (както издайнически показва стара снимка).

На голямото, почти плоско било, един по един са се родили различни атракциони – някои по-познати, други по-чудати; попадаме, например, на цяла горичка с… динозаври. В съседство с нея намирам езеро с голям, красив фонтан. За радост на децата, между отделните кътове се движат „влакчета“. Достъпът до всички забавления е неочаквано модерен – с безконтактни карти, които родителите могт да заредят на входа на парка.

Почти на „ръба“ на билото се намират две от най-интересните места в парка. Първо, тук е телевизионната кула на Тбилиси. Висока стотина метра, тя е видима от почти всяко място в града. Представлява малко странна асиметрична конструкция, състояща се от вертикален шпил и две допълнителни, извити опори; в пресечната им точка се намират ръбест пръстен с помещенията за техника. Както се полага в региона, кулата свети нощем във всички цветове на дъгата. Отблизо обаче тя има леко плашещ вид със запуснатите си, ръждиви опори.

Втората главна атракция горе е внушителното виенско колело. Най-високата му точка се издига над дърветата в парка, предлагайки прекрасни гледки не само към града и реката, но и към цялата околност.

Долу, в града, атракционът продължава вечер със също толкова светещо-мигащ висящ мост и танцуващи фонтани. Мостът е дело на съвременен италиански архитект, построил още няколко сгради в града (вкл. президентския дворец със стъклено „яйце“ на върха). Той е пешеходен, а прозрачните му перила са избродирани с хиляди светодиоди, които вечер рисуват фигури и, казват, дори умеята да рецитират стихове. Модернистичният му вид обаче май е дошъл вповече на консервативни местни жители, дали му името Always – поради неприлично голямото му сходство с един популярен хигиенен продукт.

Оттатък моста се намират главните фонтани на града; макар приятни на вид, те далеч не могат да се сравнят с тези на съседите им от Йереван. Тук фонтаните са доста по-малки, музиката звучи с лошо качество (което е най-разочароващо), репертоарът е по-беден, а „представленията“ – по-кратки. Дано с развитието на крайречния парк това да се промени.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *