Пътят на султаните

Няма по-интересен и приятен начин да стигнеш до сърцето на Истанбул, от това да минеш (в прекия и преносния смисъл) по „Диван йолу“. Пътят, отвеждаш право при Високата порта и Дивана, е осеян с исторически наслоявания и малки бижута, които само чакат да наминеш край тях.

„Диван йолу“ няма точно начало, макар физически пътят да тръгва още от голямата византийска порта, наричана днес „Топкапъ“ (не я бъркайте с едноименния дворец, който е на другия край на пътя). По-красивите места обаче започват около Аксарай и Истанбулския университет; последният има забележителна фасада, а вътре в него се издига чудната кула на султан Беязъд II – първата противопожарни охрана в града. Веднага до университета, впрочем, е и султанската джамия на Беязъд II – прекрасен образец на ранноосманското религиозно строителство отпреди епохата на Синан.

Пътят насетне е осеян с джамии и религиозни учреждения, подредени като в учебник по отоманска архитектура. Някои от тях са по-малки и днес, за жалост, рядко привличат интерес – като красивата джамия на Атък Али паша. Други са скътани в уличките и трябва бая късмет, за да се натъкнеш на тях. Трети стоят гордо, същински жалони на времето си, като забележителният образец на ранния Синан, джамията на Соколу Мехмед паша. Четвърти прехвърлят мост във времето, за да ни отведат чак до 18 в. със „Светлината на Осман“ (или османците), джамията „Нуросмание“. Само един вечен град може да нарича 400-годишна джамия „Йени джами“ („Новата джамия“).

Вървейки по „Диван йолу“ няма как да пропуснеш „Капълъ чаршъ“; това място трябва просто да се види, думите не могат да го опишат (е, може би освен тази в „1001 нощ“).

С приближаването към „Света София“ завесата на отоманския свят се повдига и под нея намираме забележителни остански от не по-малко бляскавия Константинопол. Археологическият музей (на гърба на двореца „Топкапъ“) предлага внушителна колекция от ранновизантийски (и дори преди тях) артефакти, а за пълно потапяне в света на Константин и Юстиниян е достатъчно да се разходим из огромните мозайки, покривали някога подовете на двореца.

В края на „Диван йолу“ ни очаква прелестната розова градина на султаните, „Гюлхане“. Днес в нея има не само рози, но всякакви чудни цветя и дори по някой папагал. И отново като проблясък от миналото, край нея обикаля старата железопътна линия на града, по която самият „Ориент експрес“е пристигал на близката гара „Сиркеджи“ десетилетия наред. А нататък… нататък започва морето, мостът на „Галата“ и след него – един удивителен и напълно различен от европейския свят.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *