Влакчетата на Сарденя

Влаковете на остров са особени птици. Откъснати от материка, те често остават като в някакъв резерват – времето забравя за тях, а те – за него. На островите рядко има равно място дори за едно летище, затова линиите им са винаги криволичещи, а пътуванията – бавни. Но островите са малки, така че – закъде да се бърза изобщо? Накрая все стигаш, откъдето си тръгнал.

Сарденя може да се похвали с немалко история на железницата си. Линиите следват главно крайбрежието (както и в Сичилия), но планинските участъци – където ги има – предлагат красиви пейзажи на непокътната рустикалност.

Една от линиите, свързваща пристанищният град Алгеро с някога индустриалния Сасари е от особен интерес. Трасето е теснолинейка, която смело се вие из стръмните хълмоне около Сасари. Истинското приключение обаче започва, когато се качиш на 60-годишните мотриси ФИАТ, които и днес препускат с шеметните 50-60 км/ч, на моменти сякаш прелитайки над релсите. За инженерите пък е интересно да видят не само коловозите, съвместяващи нормален и теснолинеен път, но й сложните двойни стрелки на него.

На гарата на Каляри пътниците могат да видят и един отлично запазен парен локомотив, кръстосвал острова преди десетилетия. Машината е на почти сто години и е произведена в Италия, в заводите на известния индустриалец Ернесто Бреда.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.