Основната ария на семейство Тенардие е сред най-запомнящите се теми от “Клетниците”. Дребнавият, лукав, продажен, страхлив гостилничар е привлекателна роля за всеки, който иска да покаже артистизъм – освободен от задължаващите канони на “главните” герои, Тенардие позволява много импровизация и себеразкриване. За да си добър Тенардие се иска не само (и не толкова) глас, колкото присъствие. Едно от най-сполучливите изпълнения е това от юбилейния концерт за 10-годишнината на мюзикъла (1995 г.):
О, влезте, господине, добре дошли при нас –
в най-хубавия хан сте, в най-хубавия час;
че всички други гледат от госта що да свият,
и сметките надуват, и данъците крият.
Не ще намериш друг, от мен по-да е свестен,
добър гостилничар и съвестен, и честен.
Тук аз съм господарят и очаровам всички
с отворени обятия (на четири, очички!),
все нещо ще разкажа – забавно, пиперливо,
щом клиентите поръчват: лъжовно, но красиво.
И все учтив, любезен – че нищо не ми струва,
с достатъчно парици днес всичко се купува.
Тук аз съм господарят – ту благ, а ту суров,
и за едното су на всичко съм готов.
Удрям ви в кантара и виното кръщавам,
а който се натряска – въобще не му прощавам,
И всеки ме обича: ах, най-добрият чичко.
О, Боже, как обичам аз да оскубя всичко!
Тук аз съм господарят и всеки го признава –
че никой пътник лесно край нас не подминава.
И служа на слугите, и пия с господата,
все мъдър, философ, утеха във бедата,
екстра събеседник, ах, най-добрият чичко.
О, Боже, как обичам аз да оскубя всичко!
О, влезте, господине, и тука поседнете,
при нас от пътя тежък по-скоро отдъхнете –
ще ви олекне бързо, веднага, на сърцето,
а сетне също толкова и на портмонето.
Че цяла гъска чака ни в кухнята – отлично,
аз гледам за храната да се погрижа лично:
и супа за вечеря, и супа за обяд,
кренвирши от вестник с телешко за цвят,
Бъбрек от магаре, дробче от котак –
всеки се облизва и си поръчва пак.
Стаите са препълнени, цените са народни,
а който иска екстри, тук има безподобни:
и такса за бълхите, и такса за одеало,
и такса щом погледнеш отново в огледало,
и такса за прозорец – да не стои затворен,
или пък друга такса – да не стои отворен.
Той грош-два да измуфти така умее вещо,
– О, Боже, как печелим! И все от нищо – нещо.
Тук аз съм господарят и всеки го признава –
че никой пътник лесно край нас не подминава.
И служа на слугите, и пия с господата,
все мъдър, философ, утеха във бедата,
екстра събеседник, ах, най-добрият чичко.
– О, Боже, как обичам аз да оскубя всичко!
Мечтаех си за рицар – на кон, със меч и знаме…
криво ли се молих, Боже, криво ли разбра ме?
Тук той бил господарят? И кой ли го признава –
все дървен философ, за нищичко не става.
И с мозък като пиле, а уж бил яка кула,
все прави се на мъж, а всъщност кръгла нула.
О, Боже, що за участ – аз вечно в тоз бардак,
и цял живот до мене все този копелдак!
Тук аз съм господарят и всеки го е страх.
– Все мъдър, философ? Ще си умра от смях!
И служа на слугите, и пия с господата…
– Негодник, лицемер и майстор на лъжата!
О, Боже, поживи го, че и жена му също!
– До дъно пий, до дъно – да ти се доповръща!
И пий за господаря – наш господ в тази къща!