София ретро arch

София посреща Освобождението повече като село, отколкото като град, но с трайното настаняване на русите картината започва бързо да се променя. В последните две десетилетия на 19 в. новото строителство на града е доминирано от строгия балтийски архитектурен стил: едно- или двуетажни сгради с добре различима геометрична украса на основните фасадни елементи (рамки около прозорците, широки триъгълници над вратите и пр.). „Балтиката“ застроява целия днешен северозападен център („Раковска, „Дондуков“, „Пиротска“, „Екзарх Йосиф“); времето обаче е взело своя дан (бомбардировките през войната, търсенето на терени за по-високо строителство, соц-безумията…) и до днес са оцелели има-няма десетина сгради в автентичния стил – тук-там по „Пиротска“, някогашният Институт за паметниците на културата на „Дондуков“ и горе-долу това е. Балтийският стил води началото си от архитектурата на северна Русия, където климатът, почвата и строителните техники на 18 и 19 в. налагат своите рамки. С времето обаче той се разпростира неподозирано далеч на юг, от София до Карс в днешна Турция.

В началото на 20 в. руският стил отстъпва на западните влияния (идещи предимно от Виена) и в София трайно се настаняват модернът, ар нуво, а по-късно и ар деко. Кооперациите вече израстват на по 3-4 етажа, появява се визуално обособен мансарден етаж, а украсата задължително става доста по-пищна – от абстрактни или флорални мотиви в началото до елементи от неокласицизма през 30-те години. За радост, запазените сгради от този вид са доста повече – главно построени на мястото на разрушени постройки от 19 в. В района между Съдебната палата, на „Мария Луиза“, „Христо Ботев“ и „Сливница“ могат да се видят десетки прекрасни образци, някои от които и днес поразяват с нестандартните си решения. Последен визуален спомен от една отминала епоха, днес те най-често са оставени на произвола на съдбата и бавно, но сигурно, се рушат – за да бъдат заменени от безчувствения кич на съвременните „архитекти“.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.