Манастирът “Хор вирап” (букв. “дълбоката яма”) е сред най-известните и почитани манастири на Армения. Издигнат е на мястото, където през 3 в. основателят на арменската християнска държава, св. Григорий Просветител, е бил изпратен в изгнание.
Според легендата, св. Григорий е хвърлен в дълбока яма (кладенец), запазен и до днес. Целта е била да бъде умъртвен, но вместо това, той оцелял цели 13 години, изхранван от местна вдовица (всички прилики с историята на св. Илия са случайни и непреднамерени). Когато през 301 г. заточението му било прекратено, той се завърнал триумфално в царския двор и покръстил владетеля, превръщайки Армения в първата християнска държава.
През 5 в. над кладенеца на св. Григорий се появява малък параклис, заменен през 7 в. от по-голям. Мястото постепенно се разраства, като през 17 в. е построена сегашната голяма църква и монашеските общежития (и да, това става по времето, когато тези земи са част от Османската империя). Църквата следва традиционния местен средновековен строителен канон – кръстообразна еднокорабна базилика с висок барабан и коничен купол в центъра плюс по-малък подобен над притвора (сравни с манастирите “Ованаванк” и “Севанаванк”).
Едно от най-интересните неща в манастира е, че кладенецът на св. Григорий всъщност не е легенда – той наистина съществува и поклонниците днес могат да се спусне в него. От една страна, кладенецът е достатъчно просторен, за да може човек да дори да живее известно време вътре; от друга, е достатъчно дълбок, за да не може човек да излезе сам от него.
Днес “Хор вирап” се намира буквално на самата турско-арменска граница; граничната ограда минава на по-малко от 100 м от манастира. Разположена на няколко малки хълма, той дава и великолепна възможност да се видят отблизо величествените върхове на Арарат.
