Панаирът на св. Руперт

Дали при нас, дали на запад – бива ли голям църковен празник без подобаващ панаир? И в Залцбург така, където св. Руперт неслучайно е считан за покровител на града. Основател на първата обител в района през 8-9 в., той положил началото и на организираната власт, запазила своеобразния си характер на „църковна монархия“ чак до Виенския конгрес от 1815 г.

Към третата седмица на септември местните отбелязват деня на светеца. Rupertikirtag, както е известен тук, вместо ден продължава цяла седмица – и ако сериозната част остава затворена зад портите на манастирските черкви, то несериозната се излива по улиците и площадите с невиждан устрем. Няколко свързани площада в стария център – от катедралата до близките манастири се превръща в едни грамаден, клокочещ поток от хора, а край него всевъзможни сергии и колички сипят есенни аромати. Пресни курабийки, печени бадеми, мед и прочие лакомства властват през топлия ден, за да отстъпят в прохладната вечер мястото си на неустоимите вурстчета, зеле и картофи (казах ли и бира?).

Както подобава на всеки панаир, най-големите изкушения са за най-малките: люлки, влакчета, въртележки – една до друга и сякаш нямат край. Но Тирол е музикален край и за по-големите също има удоволствия; не един и два местни оркестъра радват посетителите с песни от целия диапазон, от фолклор до класическа музика. А след заник слънце, когато хапването (и по-скоро пийването) си кажат думата, към тях с видимо удоволствие се присъединява и местната публика.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.