Църквите на Мюнхен

Накъде са тръгнали всички добри бюргери от град Мюнхен в неделя малко пред обед? На църква, естествено. Дали сте вярващ или не, градът има с какво да ви се похвали в църковното строителство. Първата изненада е конфесиална: въпреки привичното ни разбиране, че Северна Европа е протестантска, всъщност Бавария (както и целия Тирол) е останала твърдо католическа, дори без сериозни религиозни борби.

Естествено, най-много и най-стари са църквите в историеския център на града. На главната пешеходна улица те се редят една след друга. За разлика от обичайната ни престава за голям двор с постройка в средата, тук храмовете често са обикновени сгради, притиснати между своите съседи – с фасади, по немски подредени на височина и без да изпъкват особено като стил. Добър пример за барокова фасада ни дава църквата на Дева Мария.

Напредването към сърцето на стария град ни връща и назад във времето, към истинската готика. Точно до Мариенплац се намира „Св. Петър“, по-известна на местните като  „Старият Петър“. Докато сме на Мариенплац, високата кула на Нойес Ратхаус дава отличен поглед към останалит църкви в района, които продължават да доминират пейзажа на централния Мюнхен дори през 21 в.

Въпреки голямото разнообразие, има няколко църкви, които са емблематични за Мюнхен и заслужават по-обстойно внимание. Една без съмнение е „Св. Павел“, точно до огромния площад на Октоберфест. Построена през 19 в. в разцвета на неоготиката, тя съчетава любовта на баварците към този стил със строителния напредък на своето столетие, за да постигне един впечатляващ със своята строгост и стил изглед.

Ако обаче има само една църква, която трябва да видите в Мюнхен, това задължително е Мариенкирхе. Започната в готически стил, нейните две кули са претърпели удивителна промяна, сдобивайки се вместо с остри шпилове, със сферични барокови кубета. Пожертваната чистота на стила е довела до придобиването на един уникален и запомнящ се облик. И до днес в центъра на град е забранено да се строи каквото и да било, надвишаващо височината на кулите на Мариенкирхе. Самият храм е пострадал сериозно през Втората световна война, като готическият неф е бил щателно реставриран след нея.

Имащият малко повече време в центъра на града непремено ще забележи светлата фасада на йезуитската църква, точно зад Мариенплац. И отвътре храмът отговаря на очакванията ни от този орден – много светлина, простор и… дори стотици книжни гълъби (символ на ордена), изпълнили основния неф.

Не на последно място, баварците често посещават и Михаелскирхе на главната улица в стария град. Освен със стилната си барокова украса в предимно бели цветове и красивия олтар на св. архангел Михаил, , тя е известна и с параклиса на обичания крал Лудвиг II (сторителят на „Нойшваншайн“), където и до днес редовно се отслужват молечени в негова чест.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *