Фортът „Сен Андре“ в Авиньон

Фортът „Сен Андре“ край Авиньон се намира редом с абатството, носещо същото име. Построен в пика на средновековието, той е прекрасен пример за размаха на тогавашното военно строителство и мащаба на усилията, влагани в него.

Фортът се намира на стратегическо място, на брега на река Рон. Построен е през 14-15 в., по времето, когато Франция (след края на Албигойския кръстоносен поход) анексира териториите на някогашна Окситания и излиза на обща граница с една от „папските държави“ – Авиньон. Имайки предвид противостоянитео между Ватикана и френския престол, както и почти вековното присъствие на папите в Авиньон по онова време, сторителството на мощни гранични съоръжение изглежда съвсем разбираемо.

Крепостта е построена на стръмен хълм на десния бряг на Рон, доминиращ над околните равнини и даващ пряка видимост към папския град отсреща – както и към фамозния мост над реката. И ако днес реката изглежда далеч от стените й, то е нужно да се знае, че по време на строителството коритото на Рон е минавало точно под хълма на форта.

Най-впечатляващото нещо във форта е неговият мащаб: 30-метрови стени, дебели по няколко метра, са способни да устоят на всякакви обсадни техники и оръдия от онова време. При това стените са изработени от добре издялан камък и съвсем не са грубо, набързо направено съоръжение – напротив, строено е с френски финес и внимание към детайла.

 С площ от няколко десетки декара, то заема целия хълм, а вътре е могъл да се разположи съществен по размера си гарнизон, вероятно наброяващ при нужда до 1,000 души. Две огромни кули-близнаци пазят входа на укреплението, а още една се разполага на всеки ъгъл. Кулите са свързани с проходи по самата крепостна стена, а вътре в тях се намират просторни помещения (използвани, например, като столова). Отгоре на всяка кула има малък плац, достатъчен да побере цяла рота.

Поради ранната си смърт крал Филип льо Бел така и да не успява да посегне към богатството на Авиньон, а фортът „Сен Андре“ остава без участие значими бойни действия. Въпреки това, неговото застрашително присъствие със сигурност е изиграло съществена сдържаща роля на югоизточния фланг на тогавашна Фарнция. И макар противостоянието й с папския Авиньон да завършва с пат, благодарения на „Сен Андре“ днес можем да се пренесем 6-7 века назад във времето и да видим света през очите на тогавашните военни инженери, командири и редови войници.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *