Многоликите улици на Кракув

Лежерната разходка из старинната (и не толкова) част на Кракув е отличен начин да заразваш уморените си очи с гледката на красиви, стилни и (в повечето случаи) отлично поддържани фасади. Ако архитектурата е наистина замръзнала музика, то Кракув е едно отлично модерато кантабиле: солидно, но не твърде дълбоко; консервативно, но не мрачно; строго, но не тъжно; и най-важното – ритмично.

Разбира се, без малко късмет в този живот не може. Големят късмет на Кракув се казвал… Ханс Михаел Франк, личният адвокат на Хитлер. По време на Втората световна война той е назначен за управител на града; благодарение на неговата идея Кракув да стане център на немското влияние в района, градът е бил спасен от разрушения и на практика остава единственият голям полски град, запазил непокътнати историческата си архитектура.

Из улиците на стария град (изключая църквите) преобладава строителство от 19 в. до началото на 20 в. Повечето фасади са в неокласически стил, като по-късните от тях показват, че ар нуво е стигнало и дотук (макар и в ограничен размер). По ъгловите здания често могат да се видят характерните разляти куполи или малки кули. По-интересни са няколко старинни постройки, използващи външи укрепващи клинове по височина на фасадите си – нещо като контрафорси. Любопитно разнообразие внасят и изцяло тухлени постройки от началото на 20 в., чиито фасади отдалеч се разпознават с яркия си червен цвят.

Модернизмът в Кракув почти отсъства, но в периферията на центъра могат да се видят няколко по-нестандартни постройки от съвременна епоха – например, една красива издължена полукръгла фасада с колонада точно срещу централната поща (споменах ли, че там се продават най-вкусните – и усмихнати – гевречета в целия град?).

Не може да не ни направи впечатление и старанието, с което местните поддържат външния вид на сградите си. Единици са онези, от чиито външен вид може да се желае повече – а за да оценим най-добре постигнатото, на едно-две места можем да видим реставрирана фасада и до нея същата, но още чакаща своите майстори.

Не на последно място, по фасадите на Кракув можем да видим симпатични малки детайли, заради които запомняме дадената постройка много по-добре, отколкото заради цялостния й облик. Такива детайли стоплят иначе студения камък и му придават човечност, от която иначе изглежда лишен в някои по-големи (макар и по-известни) столици.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *