Старият Батуми

Старият Батуми може да не е чак толкова стар, но носи в себе си приятния декадентски чар на fin de siecle. Построен основно в края на 19 и началото на 20 в., той поразително се отличава от съвременния туристически град, разпростял се на километри околовръст. Старият Батуми се простира основно между Морската гара и парка при Делфинариума. Той върви успоредно на морската градина, а от четвъртата страна излиза на голям и шумен булевард. Сред отличителните му черти веднага изпъква планирането на строго перпендикулярни улици, както е било модерно да се строи през неговата епоха (сравни, напр., централната част на Стара Загора, строена по същото време). Тук понятието „да мина напряко“ изцяло е загубило своя смисъл.

Къщите на стария Батуми са били главно едноетажни и двуетажни постройки с къде по-семпли, къде по-витиевати фасади, без стеснение препращащи към по-именитите средиземноморски градчета, от Ница та чак до Позитано. Днес тези стари къщи една по една отстъпват място на съвременни сгради, коя от коя с безличен вид. 

Симпатичен детайл при разходката из стария център са няколко карета, превърнати в градини за разходка. Макар и съвсем малки, те удобно „отварят“ изгледа и притъпяват усещането за монотонност на правите ъгли между улиците. Задължително всяка такава градинка има фонтан – къде по-малък, къде по-помпозен. Една от градинките е приютила сградата на местната художествена галерия – без особено ярки имена (освен ако не сте фен на Пиросмани), но приятна и с изложбите си (особено пластиката), и с прохладата си.

В стария град се намират и няколко интересни култови сгради. Тукашната синагога е съвсем „прясна“, на едва десетина години, но е отлично вписана в стилистиката на квартала си. Построена е с дарения на евреи-емигранти от Батуми. Днес в града е останала съвсем малка еврейска общност. В една от градините пък се намира доста необичайна наглед катедрала. Отвън тя е стилна неоготика от края на 19 в,. с две островърхи кули и стилистика на католическия храм; отвътре обаче тя неочаквано се превръща в православна църква – с иконостас, мозайки и всички привични нам атрибути. Тайната на превъплъщението се крие в историята й – наистина строена за католически храм, тя е иззета от съветската власт и ползвана за светски нужди; след края на комунизма е предадена на Грузинската православна църква.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *