Калето на Залцбург

Средновековният град започва и завършва с неговата крепост. Тя винаги се издига над околностите, доминирайки пейзажа с мрачния си и непристъпен вид. Отличен пример как такава тдървина, вършила своята работа цяло хилядолетие, намираме в крепостта на Залцбург, „Хоезалцбург“.

Залцбург („солният град“) се намира на стратегическо място – там, където реката, тръгваща от солните мини в подножията на Алпите, излиза от последния си каньон. Реката също носи името Залц („сол“); за да опази достъпа до мините и да събере дължимите мита от търговията с един от най-скъпите продукти на древността, на върха на стръмен хълм досами нея се издига крепостта – „високият сóлен град“.

Строителството й започва още през 8-9 в., когато виеща се по хълма пътека е отвеждала към наблюдателен пост и малко укрепление на върха му. Постепенно влиянието на Залцбург се разраства, а с него расте й крепостта му. Неколкократно разширявана, тя достига зенита си през 15-16 в. Днес виещата се пътека още е там, но за по-ленивите туристи има удобен фуниколор. От върха на хълма се разкриват великолепни гледки както съм високите Алпи, така и към равнините на север от тях.

Отвътре калето разкрива интересен детайл, рядко запазен до днес (освен може би в Каркасон): крепостта има двойна стена, външна и вътрешна; между тях има празно пространство, достатъчно за воден на отбранителен бой. Проникването през вънщната стена изобщо не е гарантирало превземане на крепостта, а най-тежките боеве са се водели в ограниченото пространство между двете стени – там, където артилерията, лъковете и копията на нападателите са безсилни. Впрочем, благодарение на умелата си политика, Залцбург рядко е водил войни и почти никога на своя територия. Яките дебели стени обаче недвусмислено показват, че градът е бил добре подготвен за най-лошото.

Добре запазеният вътрешен двор на крепостта, заедно с двете й кули, дават представа за жизненото пространство на неговите обитатели. Макар и сурово наглед, то има приятни за окото детайли, издаващи широките възможности на неговите обитатели – от красиви малки пластики, през характерните за Северните Алпи декорации на прозорци и фалшиви балкони (както във Фюсен), чак до сложния слънчев часовник. Много повече за неговите интересни и необичайни обитатели може да научи човек, като влеме вътре в крепостта… толкова много, че то си иска отделен разказ.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *