Освен двете си монументални катедрали (древната “Сиони” и съвременната “Цминда самеба”), Тбилиси е дом на още поне половин дузина очарователни стари църкви, всяка със своята история, перипетии и регулярни посетители.
Християнството идва в Грузия почти веднага, след като става официална религия за първи път в съседна Армения. Само няколко десетилетия по-късно, благодарение на усилията на св. Нино, грузинското царство също става християнска държава. И макар двата задкавказки народа да имат коренно различен произход (грузинците са автохонно население, докато арменците са индо-европейски народ), общата вяра ги свързва и ги разделя векове наред. Свързва ги, понеже църковната архитектура на двете места е учудващо близка и също така учудващо запазена над 1,500 години; и ги разделя, понеже арменската църква отказва да признае решенията на събора от Халцедон през 5 в. и остава като апостолическа, докато грузинската остава свързана с Константинопол и по-късно с православието.
В стария град на Тбилиси могат да бъдат видени няколко отлично запазени образци на средновековно храмово строителство. Макар на почти хиляда години, те впечатляват с размера си и с това колко добре са поддържани и запазени. На стръмния бряг на р. Мктвари се издига внушителната “Метехи”, а недалеч се намира “Кашвети”, заела мястото на предишен храм от 5 в. Най-стара от всички обаче е базиликата “Анчисхати”, водеща началото си от времена на един от най-известните грузински царе от ранното средновековие, Вахтанг Горгасали.
От съседите си обаче не можеш да избягаш и затова в центъра се намира и красива голяма арменска църква. Край нея е погребан един от най-известните арменски поети, Саат-Нова, загинал при отбраната на Тбилиси от османците (след като Йереван пада под османска власт, мнозина арменци се преместват в Тбилиси и на моменти броят им там превишава броя на грузинците). Широката грузинска душа е давал подслон през вековете не само на християни, но и на мнозина евреи – за което ни разказва и голямата красива синагога, съвременна като градеж, но стара като традиции.
Впрочем, времето си взима своето и тук-там из Тбилиси могат да бъдат видени и останките на стари църкви, които вече няма как да бъдат запазени или възстановени.
