Следобедна разходка в Щутгарт

Един слънчев следобед е достатъчен, за да види човек центъра на Щутгарт. Градът не впечатлява с размерите (колкото Пловдив), но е дом на “Даймлер”, което го нарежда сред водещите индустриални центрове на Германия. Пострадал сериозно от войните, Щутгарт е направил спорния, но доходен избор да не консервира миналото си, а да строи настоящето си.

В центъра на града се намират старият и новият дворец, свързани с вековната история на Швабия като една от много самостойни германски територии. Alte Scholss, днес етнографски музей, показва най-доброто от немското строителство през средните векове в изискан, но не претруфен готически стил. Внушителният Neuesscholss е триумф на относително мирните следнаполеонови години на 19 в. В съседство до тях се намира и най-старата градска църква – започната преди 13 в. в романски стил, тя бързо е получила готическа “прическа”; за наша жалост, първо Реформацията е наложила строгия си отпечатък върху нея, а сетне Втората световнай война е разрушила покрива. Така вместо архитектурно бижу, имаме двулик Янус – отвън в миналото, отвътре – в безличен съвременен лутерански облик.

За размерите си, градът има впечатяващо добра и разнообразна картинна галерия. Най-интересанта й част е богата колекция църковно изкуство от готически период на Северна Европа. Друга колекция проследява развитието на италианската живописна школа от 13 до 18-19 в.; макар повечето автори да са малко известни, не липсват отлични образци като Джото, Алесандро Маняско и Лука Джордано. Третата голяма сбирка обхваща фламандски и холандски автори, като покрива с по няколко платна еволюцията им във всички характерни за тях жанрове (пейзажи, натюрморти и пр.); тук основните бижута са две ранни платна на Рембрант (и особено неговият Св. Павел). Търсачите на интересни имена ще открият за себе си и цикъла за Парис на британеца сър Едуард Бърн-Джонс с неговия стряскащо съвременен фентъзи стил.

Извън това Щутгарт трудно излиза от рамките на неголемия германски промишлен град – с пешеходна “главна” улица и безлична съвременна архитектура. Въпреки това, главният град на Шварцвалд заслужава един слънчев следобед време – някъде между парче Schwarzwaelder kirschtorte и изворите на Дунав.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.