Уличните храмове на Валета

Малта е остров на рицари и това си личи особено добре, когато човек се разхожда из улиците на Валета. Католицизмът ту е на всяка крачка – пищен, но и милосъден; възвишен, но и достъпен. Той се манифестира открито, без заобиколки, на моменти даже безпардонно-самодоволно. – но без да става високомерен… нито високопарен.

Във Валета има поне половин дузина църкви, които заслужават внимание. Някои от тях са на по пет-шест века, сбутани нейде вътре изтесните улички и само строгата им фасада отбеязва, че вътре има храм. Други са големи, просторни, заобиколени от паркове. Една от най-голечите и приятни църкви е била разрушена презслед Втората световна война и построена почти наново, което й е позволило да се сдобие с внушителен, светъл купол; интериорът е възстановен в бароков стил.

Колоритен детайл са уличните статуи на светци, разположени по кръстовищата на кварталните улички. След няколко преки човек разбира, че те съвсем не са „детайл“, а напротив – постоянно присъствие. Учудващо на пръв поглед, край всяка от тях стои „ценоразпис“ – колко дни индулгенция ще получите, ако кажете пред нея една или друга молитва. Учудването преминава шок от това, че много от надписите са датирани и датата често е… 20 в. Просвещението си е просвещение, но човек никога не знае…

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.