В ничията земя между Турция и Армения, в сянката на стряскащо красивия Арарат има… или по-точно, вече няма един град: Ани. Преди хиляда години християнското царство (на което арменците днес са далечен наследник) премества столицата си на ново, по-сгодно място: на обширно плато, заобиколено от две страни от дълбокия каньон на река, а от трета – от разломна долина с отвесни стени. За по-малко от век изниква град, съперник по блясък на (а в някои отношения и надминаващ) самия Константинопол.
Крепостните стени (повече от 5 километра дълги, над 10 метра високи и още толкова широки) били ненадминати за времето си – и щели да останат така още пет века, докато Сюлейман построи подобни на тях около Йерушалайм.
За разлика от западното, християнството на изтока живеело в мир със съседния ислям – мир, който им позволявал да черпят с пълни шепи от красотата на арабското изкуство. Църква, чиито сводове са украсени с мукарни, а стените – с осмоъгълни звезди? Нищо по-естествено от това в Ани.
Бързият възход на Ани бил последван от пак толкова бърза забрава, в която градът тъне и до днес. Случил на лошо време и място, той рядко вижда посетители, а честите земетресения в района изяждат постепенно и безрдуго нащърбените му стени…
