Църквите на Кракув

Ако в неделен ден се намирате в Кракув, няма как да не посетите обедната служба; а като веднъж сте решили да ходите на църква, имате богат избор къде точно да идете. Дори извън двата най-големи храма, катедралата на замъка „Вавель“ и църквата „Дева Мария“ (за които друг път ще отворим отделно дума), има достатъчно други – къде по-стари, къде по-нови, но все интересни.

Точно до „Мариацка“, току между малкия и големия пазарни площади се намира една от най-старите църкви на града, „Санта Барбара“. (Най-старата запазена всъщност е малкият параклис на самия Rynek Główny, но днес той е по-посещаван като място за камерни концерти.) „Св. Варвара“ е неголям готически храм, първоначално изпълнявал ролята на гробищна църква (районът е най-отдалеченият от замъка и тук, изглежда, е имало малко – понеже е зад крепостните стени – гробище). Край него най-напред е стоял параклис, от който са останали само една стена (вградена в нова постройка) и… няколко надгробни плочи, които днес се намират направо на улицата. (Sic transit gloria mundi!) Пред „Св. Варвара“ има и симпатичен фонтан.

Големите църковни ордени са добре застъпени в Кракув. Тръгнете ли от главния площад към замъка „Вавель“, веднага вляво ще видите внушителната фасада на  Доминиканската църква. Ще я познате по строгите линии от късната готика; интериорът е тъмен и може би се нуждае от малко реставриране, но вътре се намират и някои чудесни произведения на изкуството (качете се по стълбите вляво до един издигнат на нивото на галерията параклис).

Ако кривнете из уличките около Университета, няма начин да подминете едно голямо бароково бижу: „Света Анна“. Във видимо италиански стил, тя се отличава от повечето тукашни храмове с изчистени и много светли линии. Без пищна украса, но с добре премерена динавика на пластиките по фасадата тя създава едно силно, обаятелно присъствие.

Ако пък предпочетете да вървите към „Вавель“, няма как да пропуснете цели две църкви на едно място. Първа е по-старата „Св. Андрей“. Неголяма, тя също има готически корени, които обаче през барока са претърпели радикална промяна. Днес интериорът на църквата буквално прелива от стуко, пластика, статуи и злато, още злато!

Докато „Св. Андрей“ днес е по-скоро интересн куриоз от преди няколко века, то в съседство се издига едан от най-импозантните църкви на Кракув. Още на оградата ви посрещат статуи на дванадесетте апостоли (съвременни копия; оригиналите са прибрани на сигурно място), а край портала ви очакват покроителите на храма, св. Петър и св. Павел. Над фасадата се рее бял гълъб на фона на златно слънце, а за да разсее всякакво съмнение, св. Игнаций Лойола прокламира: Ad mayoram Dei gloriam! Това е църквата на братството на воините на Христа, по-известни като орден на йезуитите. Както и повечето им други, „Св. св. Петър и Павел“ е просторна и много светла; вътрешната украса е пестелива, но стилна. Нетипично за повечето църкви, тази предлага на посетителите… безплатен аудио-гид, който ще ви разведе из нея и ще ви разкаже историята й на предпочитания от вас език; ако останете доволни, малко дарение за храма е достатъчен знак на благодарност. Макар и сравнително нова (по тукашните мерки), църквата има  богата история. Под нея се намира интересна крипта, която (както нерядко се случва) е възможно да е била предишен храм на същото място. В един от страничните параклиси няма как да подминете паметна плоча за събитие, което инак твърде рядко – да не кажем никога – не получава подобно внимание. Плочата отбелязва състояла се на 10 февруари 1906 г. в нея венчавка… а причината за поставянето й става ясно от имената на младоженците, г-ца Емилия Качоворских и подофицер Карол Войтыуа – родителите на бъдещия кардинал Войтыуа, извесет нам повече като св. папа Йоан-Павел II.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.