Хълмът на капуцините

Красиво е да си имаш висок и стръмен чукар в сърцето на града. Така и в Грац, така е и в Тбилиси. Трябва да си обаче голям фукльо, за да си имаш няколко – но Залцбург не е случаен град и стръмният Капуцинерберг от „новата“ страна на стария град отлично се вписва в бароковия му чар.

Големият зелен хълм на десния бряг на река Залц води името си от манастир-крепост, издигащ се в най-високата му част. Основан е от ордена на братята-минорити (францисканци), и по-точно от неговия клон на капуцините – откъдето и целият хълм е получил името си.

И ако срещуположният хълм на крепостта Хоезалцбург отдавна е „усвоен“ напълно, то Капуцинерберг е съумял да запази природата си почти непокътната. Освен манастира на върха и още един в подножието му, почти целият е покрит с гъста вековна гора, прорязана единствено от една алея и няколко пътеки.

Интересното му разположение, от една страна край реката Залц, а от друга – край града, позволява на изкачващия се по хълма да се наслади на прекрасни гледки към целия Залцбург. Мирадор от страната на реката предлага отличен изглед към калето над града, както и към бенидиктинския манастир под него (познат на всички, обичащи The Sound of Music). Укреплението в най-високата му част пък дава пълен обзор към десния бряг на реката, от градините и двореца „Мирабел“ чак до равнините на север.

Впрочем, Капуцинерберг изкушава не само с чист въздух и гледки; някогашната крепост отгоре му е намерила ново призвание под формата на ресторант с симпатичната и засищаща алпийска кухня.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.