Машина на времето: Мюнхен

След като видяхме успоредно миналото и настоящето на Грац, сега машината на времето ни отвежда на, в главния град на Бавария: Мюнхен преди 85 години.

Пътуването започва от „Карлсплац“ – един от най-големите площади в града и някогашно място на градските порти. Красивите извити фасади, оформящи голям кръг са си все там, както и вечните трамваи; само централната улица на стария град вече е пешеходна. 

В единия ъгъл на площада се издига и помпозната Съдебна палата. И преди, и сега като символ на немското правораздаване, белокаменната й фасада респектира с неокласическия си вид. Близо век по-късно единствената видима отлика са… изходите на подлеза, обикалящ под целия Карлов площад.

Наблизо се намира и друг често посещаван площад: „Одеонплац“. Голямата барокова църква и днес си е там, само дето фасадата й е скрита зад строително скеле: реставрация. Буди малко недоумение защо скелето не е опаковано със снимка на фасадата в естествен размер, както е модно – и полезно – да се прави в последните години.

В съседство на нея е „Фелдерхале“ – тържествена зала и място, видяло не един и два зрелищни военни парада. То, за радост, си е все в същия вид, сякаш неподвластно на времето. И лъвовете са там, и статуите – само дето днес по-често вижда по някой панаир, отколкото парад.

От другата страна на гарата, току до огромния площад на „Октоберфест“ се издига паметникът на Бавария. Съссем нов преди век и забележим повече с размерите си, отколкото с художествените си достойнства, той е оцелял не толкова като символ на страната, колкото като спомен за една монументална, но мрачна епоха от нейната история. Дори музеят зад нея продължава да съществува, въпреки рехавата си посещаемост.

Съвсем наблизо се намира друго, доста по-посещавано неоготическо бижу – църквата „Св. Павел“. Издържана в точни средновековни традиции, строгият й екстериор и мрачният интериор добре показват всичко, което най-често асоциираме със средните векове.

Като говорим за църкви, няма как да пропуснем и най-забележителния мюнхенски храм, „Мариенкирхе“. С двете си необичайни барокови кули, увенчани от полусферични кубета, тя се разпознава от който й край на града да я зърнете. Днес едната й кула е затворена за реставрация и цялата църква е заобиколена от строитени материали, но отвътре тя си остава духовното сърце на града.

Затваряйки кръга към старата част на Мюнхен, непременно ще минем и покрай едно от най-запомнящите места в него: Alter Hof. „Старият двор“ се издига тук още от 13 в., а прекрасната му архитектура е запазена до днес. Къщите с променят цвета от време на време, но чаровната куличка на вътрешната фасада (благодарения на която никога няма да сбъркате това място) си е все там.

Най-накрая всяко пътуване из Мюнхен неизбежно стига до „Мариенплац“, над който се издига друг неоготически шедовър, Neues Rathaus. Градският съвет, построен през 19 в. и до днес събира ежедневно тълпи от туристи – с богато украсената си фасада, високата кула и часовника, изнасящ три пъти на ден специално представление.

This entry was posted in Насам-натам. Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.