Author Archives: Дил

Кадифена нощ, Rothmans и джин, и две странно-красиви очи – в лабиринта мене ли точно намерихте, накъде съм тръгнал, не ми ли личи? Кадифена нощ – и лебед в морето, странници-призраци, стъпки по водата. Чуваш ли гласа, който чувам и … Continue reading →

Ела със мен на приказна разходка из сънища, мечти, фантасмагории и прочие смислено-безсмислени истории, ненадеждни като обичта на котка, или като усмивка на чеширски котарак. Но също тъй реални, доказуеми, от спомените напластени образувани, че ти се иска да се … Continue reading →

Город-публика. И город-оркестр, над заливом раскинувший веер-реестр с запахом инжира в церковных крестах – в одной волне радость, в другой волне – страх, ибо янь в конце всегда сильнее, чем ин. Мыслью крепче волшебство, чем сказочный джинн, но – мысль … Continue reading →