Author Archives: Дил

Ты как бы здесь, а словно нет тебя: сияют в мраке глаз твои глаза – похоже ночь, а может быть, и день; похоже призрак – может быть, лишь тень? Пройдись во мне и я пройдусь в тебе, проникнуться душою в … Continue reading →

Четири стени, в прозореца – мъгла Очите ти ме търсят, викат ме – “ела!” А аз съм черна врана, полет без следа – сея нощ, а жъна лунна светлина. Приказки разказвам, приказки без край – ала ти ми вярваш… Ала … Continue reading →

Отче наш, Ти, който Си на небето, помилуй влюбените, защото те са чадата твои. Еднички те могат да крачат из дъжда, без да го забелязват; Еднички те могат да спят на голата земя, без да я забелязват; Еднички те могат … Continue reading →