Author Archives: Дил

Щом пурпурният прах – вечерен здрач – сниши поляните на моето сърце, самотна като мен лети сред злач една звезда из звездното небе.

Алилуя – слънчев ден, Алилуя – за теб и за мен, нима не стига дума една, нима не чувствате любовта, и нима не стига толкоз самота?

Добре живеят тези три неща докле стоят далече разделени; но ден дойде и черната съдба реши, че те за зло са сътворени.