Зав и Дил

Ayasofya, Ἁγία Σοφία, “Света София”… храмът на мъдростта в Констнтинопол, бижуто на Юстиниян, най-голямата постройка от времето на пирамидите насам чак до времето на Айфеловата кула, ненадмината нито от Синан (въпреки силното му желание Сюлеймание да е по-голяма), нито от строителите на Синята джамия… Огромна каменна грамада, която отвън не може да се обхване с поглед, а отвътре погледът ти се рее чак до небето и хоризонта. Continue reading →

“Градинската” църква е била част от манастир, разположен току-до крепостните стени на Константинопол, сред градините далеч от центъра на града – оттам и името й. Църквата е строена през ранното средновековие, а днешната постройка в по-голямата си част датира от 10-12 в. (което се вижда ясно по оголемине тук-там стени, разкриващи сменящите стройни редове от камъни и тухли); от същата епоха е и невероятната й украса: невероятна не само защото е уникално красива, а защото съчетава два съвсем различни инструмента, мозайка и стенопис. И двете са от едно и също време, макар да остава неясно дали  авторите са един и същи; ясно се различават обаче белезите на онези промени в изобразителното изкуство, които 3 века по-късно Джорджо Вазари ще нарече “Възраждане”. И макар да ни изглежда чудно как е бил възможно техники от италийския полуостров да са проникнали толкова далеч на изток, да не забравяме, че обратното също е видим факт – достатъчен е поглед към 100% византийските мозайки на Cappella Palatina в Палермо или на баптисерия San Giovanni във Флоренция. Continue reading →

“Alla-a-a… akbar!” Пет пъти на денонощие мюезините на Истанбул огласят града с тези думи в началото на всеки езан (адан). Един от петте стълба на исляма, даването на милостиня, в отоманската имеперия е бил развит до такава степен, щото всеки по-заможен човек е гледал да остави след себе си градеж: някои по едан чешма, по-имотните хан или дори кервансарай, а за весирите, султаните и някои от най-близките им – задължително джамия. За четири и половина века имперска столица градът разбираемо е осеян с множество красиви джамии: султанските Фатих (на завоевателя на Константинопол), Беязъд, Сюлеймание (на Великолепния от великолепния Синан) и Султанахмет (или просто Синята джамия), следват ред везирски като тази на Рюстем паша та чак до джамията на валиде-султан в азиатската част. Но разнообразито не спира дотук: имаме и църкви, превърнати в джамии (като Св. София), и дори нео-готически и барокови джамии, вдъхновени от моментните веяния в западноевпорейската архитектура на 19 в. Continue reading →