Зав и Дил

Ayairini (Св. Ирина) е едно от най-добре охраняваните съкровища на града: (почти) никой не знае за него и съответно не се опитва да го стигне. А всъщност църквата е голяма и е пред очите на всички: на гърба на “Св. София”, в първия двор на Топкапъ, веднага вляво от входа. Забързани към харема обаче, 99.9% от посетителите пропускат това невероятно бижу от времето на Юстиниян (“Св. Ирина” е строена 5-10 години преди “Св. София) – което освен с внушителния си размер поразява още с факта, че е (май) единствената оцеляла църква от византийски времена, която не е ила превърната в джамия; и още с невероятния кръст над олтара вместо фрески, жива останка от времето на иконокластиката. За десерт, църквата е в отлично състояние, в нея няма строителни скелета (както поне от 20 години в “Св. София”) и може да се ползва свободно като нагледно пособие по раннохристиянска монументална архитектура. Continue reading →

Пътуването тези дни е бързо, лесно и безгрижно… а съвременният пътешественик е на път да забрави най-важният документ, без който до неотдаван нито едно пътуване не можеше да се осъществи: визата. Повечето държави или не издават визи, или са свели издаването им до лепенето на пощенски марки на границата (а някои като Турция позволяват да си я разпечаташ на принтера вкъщи преди тръгване). Граничните печати също са на път да изчезнат – а с тях и една малка, но шарена част от удоволствието да пътуваш. Continue reading →