Борго Маджоре, 2013

В китна равнина на Сан Марино, под мощната 200-метрова сянка на Монте Титано е скътано едно малко селце. Тихо и спокойно, то е като излязло от поздравителна картичка; времето си е отишло и е дошло безвремието, което ти се иска никога да не си тръгва… и ти да не си тръгваш оттук. Benvenutti a Borgo Maggiore. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

Забавление с Дан Браун и неговия “Ад”

Четем внимателно “Ад” на Дан Браун… и слухтим за лапсуси (а такива не липсват):

ПРОЛОГ: I pass the Palazzo with its crenelated tower and one-hand clock…

На фасадата на “Палацо векио” няма часовник с една стрелка. Часовник има на кулата, но той е от познатия на всички вид, с 2 стрелки и 12-часов циферблат. Споменатият в книгата часовник всъщност се намира вътре в катедралата “Санта Мария дел фиоре” и няма как да бъде видян от “Пиаца дела синьория”. Описаният вид часовници (една стрелка и циферблат за 24 часа) е често срещана в ранното средновековие, когато изискванията към точността на механичните часовници са били ниски, а потребност от по-прецизно отмерване на времето не е имало. На много места са запазени такива часовници, например, на северната фасада на катедралата в Шартр. Continue reading

Posted in Думи малки и големи | Leave a comment

Сан Джиминяно, 2013

Имало едно време едни хора, които живеели на хълм в красивата равнина на Тоскана. Животът им се нареждал добре и хората се замогнали. Самият Данте Алигиери бил пратен като посланик на съседна Флоренция в техния град. Всеки искал да си построи по-голяма къща, ала хълмът бил малък и мястото не стигало; затова вместо на широчина, започнали сторят на височина. Така през 10-13 в. се родили кулите на Сан Джиминяно – първите небостъргачи на Европа. В 1348 г. дошла чумната епидемия и покосила 1/3 от населението; макар загубите на Флоренция също да били жестоки, Сан Джиминяно не могъл повече да й се противопостави и с годините се превърнал в тихо провинциално градче. Щял да си остане такова, ако не били кулите; високи до 60-70 метра, дузина от тях стоят и до днес като приказни великани… Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment