Зав и Дил

Коронната ария на антагониста е сред ярките бисери на “Клетниците”. Отлично написана за бас (баритон), тя позволява емоционално разгръщане на гласа и в добро изпълнение а-ха да убеди публиката да вземе страната на Жавер. Тъмната страна също може да бъде привлекателна (Лермонтов, anybody?).

На концерта за 25-ата годишнина на мюзикъла може да се чуе един от най-добрите изпълнители на ролята, (неочаквано) американецът Норм Луис. Почти непознат в Европа и без да е особено голямо име в родината си, той успява да спечели публиката в Лондон и да остави ярка следа (особено на фона на иначе доста по-слабите изпълнители на тази роля през годините).

Загърнал се в плащ от тъмницата бяга,
паднал пред Господа, паднал пред нас.
Кълна се, че няма – не ще го оставя,
дорде не го срещна лице в лице аз. Continue reading →

Ако в “Клетниците” може има нещо секси, това е Епонин – или, по-точно, Саманта Баркс. Само на 20+, ролята на неукото селско момиче, безнадеждно влюбено в начетения, но безразличен студент Мариус, й пасва “като ръкавица”. Наистина, от всички участници във филма, само тя (и Колм Уилкинсън, но той е съвсем друга бира) са играли персонажа си и на сцена; и не само там, но и на грандиозния концерт за 25-тата годишнина на мюзикъла през 2010 г. Както и да го погледнеш, да те покани Камерън Макинтош на този концерт си е повече от спечелването на риалити-шоуто I’d Do Anything. Незаслужено подмината от критиците в полза на по-посредствени, макар и по-известни имена във филма, Саманта остава да радва тайно мъжките очи и уши с, може би, най-красивата женска ария в мюзикъла (sorry, Фантин, гориш – за сълзвите излияния на Козет пък да не говорим):

Съвсем сама – без път и без посока,
без теб, без дом – една съдба жестока,
но пада мрак – и ето, най-накрая
за тебе аз отново си мечтая. Continue reading →