Влакчетата на Сарденя

Влаковете на остров са особени птици. Откъснати от материка, те често остават като в някакъв резерват – времето забравя за тях, а те – за него. На островите рядко има равно място дори за едно летище, затова линиите им са винаги криволичещи, а пътуванията – бавни. Но островите са малки, така че – закъде да се бърза изобщо? Накрая все стигаш, откъдето си тръгнал. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

В резиденцията на принц-архиепископа

Днес приемаме за съвсем нормално, че Залцбург е част от Австрия (нали Моцарт е роден в там, а Моцарт е австриец, значи…). Истината обаче е по-различна; Залцбург се присъединява към Австро-Унгария едва след Виенския конгрес през 1815 г., а дотогава десет века е независим град, управляван (по подобие на папските държави на Апенините) от принц-архиепископ, съчетаващ функциите на светски и църковен водач. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

Лунапарк между небето и земята

Тбилиси се е родил в подножието на няколко хълма, образуващи тясно ждрело на буйна река. Когато в душните летни дни жителите му търсели прохлада, естествено я намирали по билата на околните хълмове. Така още преди век един от тях станал естествено място за разходи, пикник и – с течение на времето – се превърнал в истински лунапарк над града.

Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment