Папският град

Рим, разбира се, има правото да се нарича най-пръв папски град, но той съвсем не е единствен в историята на Светия престол: в късното средновековие в продължение на почти век римският папа съвсем не е римски, а… авиньонски. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

Влакчетата на Сарденя

Влаковете на остров са особени птици. Откъснати от материка, те често остават като в някакъв резерват – времето забравя за тях, а те – за него. На островите рядко има равно място дори за едно летище, затова линиите им са винаги криволичещи, а пътуванията – бавни. Но островите са малки, така че – закъде да се бърза изобщо? Накрая все стигаш, откъдето си тръгнал. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

В резиденцията на принц-архиепископа

Днес приемаме за съвсем нормално, че Залцбург е част от Австрия (нали Моцарт е роден в там, а Моцарт е австриец, значи…). Истината обаче е по-различна; Залцбург се присъединява към Австро-Унгария едва след Виенския конгрес през 1815 г., а дотогава десет века е независим град, управляван (по подобие на папските държави на Апенините) от принц-архиепископ, съчетаващ функциите на светски и църковен водач. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment