Зав и Дил

Летището на Виена е едно от най-гостоприемните в Европа – поне за хората, които обичат да зяпат самолети. Не стига, че е уредена внушителна експозиция от настолни модели на самолети (стотици, ако не и хиляди!), а покривът на единият терминал е преврънат в тераса за разходка с фантастичен изглед към цялото летателно поле. Като се добави и един приятен слънчев есенен следобед, мечтата на спотъра се сбъдва отвсякъде. Та, ако имате път през Виена, уредете си по-дълъг престой – няма да съжалявате. Continue reading →

Карс е неголям (70-80 хиляди души) град във високите близо 2,000 м плата на източна Анадола. Мястото му е определило променливата му история: основан от арменци, сетне влиза в Османската империя, от края на 19 в. прекарва няколко десетилетия като част от Русия, за да получи днешното си място в републиката на Мустафа Кемал.

И докато арменското минало на региона е много по-силно свързано с намиралия се наблизо град Ани, то отоманското присъствие в Карс е силно и забележимо: обширна джамия с медресе, внушителен каменен мост, няколко големи хамама и най-вече огромният редут. Свое неповторимо място заемат и множеството преобразявания на храма на Апостолите, който е бил поне два пъти църква и три пъти – джамия… Continue reading →

Schloss Eggenberg се намира в северната част на Грац (Австрия); макар да го наричаме “замък”, той няма кули, бойници и ров с крокодили, а  по-скоро напомня на италианско palazzo:  внушителен ренесансов дом, издигащ се посред огромен парк. Построен е  като резиденция на местния губернатор през 17-и век – време, в което днешната област Стюрия е все още полу-независимо владение, опитващо се да лавира между Виена и Будапеща.

Замъкът впечатлява основно с големия брой изрисувани от пода до тавана салони: гръцка и римска митология, християнски канон и просто актуална източна екзотика.  И макар да не достига висотите на Вазари, изпълнението, отнело няколко десетилетия, е повече от достойно.

За десерт на посетителите, последният етаж на двореца е привърнат в картинна габерия, събрала интересни образци средновековно и ренесансово изкуство. Макар акцентът да пада върху централноевропейски автори, чиято известност е по-малка, високият италиански стил също не е пренебрегнат и името на Лука Джордано е достатъчно доказателство за качеството на сбирката. Continue reading →