Author Archives: Дил

Имало едно време… нали така започваха приказките? Имало, значи, едно време едно градче… Градче като всички останали – ни малко, ни голямо, с китен площад в средата, където от едната страна се издигала църковната камбанария, а от другата имало чешма … Continue reading →

It’s all of cathedral and none of bazaar, some places confusing, some places bizarre, with seagulls arranging the chaos of fire wings subtracting the present from past human beings. As the moonlight crescendo shapes into crescent the velvet of water … Continue reading →

Недей се превръща на спомен… Когато навънка вали, по пътя до тебе ще стигна, понесъл букетче звезди. Недей се превръща на спомен… Понякога толкоз боли, че искаш глава да отвърнеш, да изтриеш всички следи – да загърбиш и памет, и … Continue reading →