Author Archives: Дил

Рисува тихо слепият художник на сънищата вечното “сега” – пътеките, дъбравите усойни и вятъра с невидими крила. Слънцето потъва като камък, вълнички се разплискват по небето. Съединяват се вода и пламък и раждат мрак. Самотни, върховете на планината тайно се … Continue reading →

Парченце мрак във ъгъла трепери, откъснато от свойта майка-нощ. Изгубеното някой ще намери, ала забодения в камък нож все още чака своя откривател. Чете, прегърбен в старото кресло с прегракнал глас Великия Гадател реквием за едно виенско колело. Последни капки … Continue reading →

Мъркаща котка, люлеещ се стол, секундите идват и си отиват… Нечии стъпки по пясъка гол, във въздуха нечии мисли застиват. Стълби към царството на Аида, пътят, по който сам си поел – надолу в обърната пирамида, като въжеиграч или като … Continue reading →