Зав и Дил

Най-южният остров на Европа (по-южен от най-северната точка на Африка) крие ред приятни изнедани с напълно непроизносими имена, рибарското селце Марсашлок е само една от които. Единственият в Европа семитски език и единственият семитски език, ползващ латиница, са достатъчно добра комбинация, способна да счупи езиците на не един и двама туристи; за щастие, местните говорят до един английски (наследство от Втората Световна, когато Малта е британски протекторат), а по-възрастните – и малко италиански с приятен твърд акцент (наследство от времето на Дучето, когато Малта е имала по-тесни връзки с Италия).

Continue reading →

Железопътният транспорт в Австрия е хубав като цялата им държава: чист, просторен и винаги навреме. Малките грайградски гари предлагат отлична въможност за ненатрапчив trainspotting, където за има-няма час човек може да види всички видове влакове, движещи се по релсите на OBB: от крайградските “електрички” през удобните интер-сити (“бързи”) до високоскорстните railjet, пердашещи през полето с 230 км/ч… Continue reading →

Уж малък наглед, Дубровник крие много тайни. Една от тях (която пътниците в удобните седалки на фунивията към върха на хълма Срдж никога не виждат) е тукашната Via Dolorosa. Изпълнена е по християнския канон с 14 станции, всяка от които е белязана от барелеф – къде по-класически, къде по-модернистичен. Значението й обаче далеч не е само религиозно, особено за местните хора. На първо място, тя е наистина dolorosa – стръмна и скалиста пътека, виеща се по голия склон на Срдж от сами морето до над 400 м надморска височина. На второ, тя е пряко свързана със страданията на местните хора по време на безумната сръбско-черногорска агресия от 1991-1995 г.: загиналите са стотици, а пътеката (вместо към манастир) отвежда до техния пантеон – непреклонилата глава старинна крепост на билото на Срдж. А от нея е разкриват вълшебни гледки на всички посоки – и най-вече навътре в нас, когато всеки намери своята Via Dolorosa – може би тази в Дубровник… Continue reading →