По улиците на Валета

Valetta, сиреч “градчето”, е историческият и административен център на Малта. Не бихме казали “столица”, понеже това презюмира обособено населенто място, а в Малта населените места свободно и без задръжки се преливат едно в друго. Границите им са условни, често – недоловими.

Дълбокият залив и високите брегове са помогнали на Валета да стане основно пристанище на острова още преди столетия. През средновековието е бил укрепван, като много от фортификациите му са оцелели и до днес. Валета е устояла на не една османска обсада (включително водена лично от Червената Брада) и е спомогнала значително за това островът никога да не стане част от Отоманската империя. Пресушеният ров разкрива огромните размери на градските укрепления, а изнесеният напред форт “Сант Елмо” гарантира силни усещания на всеки неприятелски флот, дръзнал да приближи.

Укрепленията на Валета са помагали дори по време на Втората световна война, когато островът отново не прекланя глава, осигурявайки на англичаните стратегическа база в Средиземно море. За този подвиг всички негови жители са наградени от британския монарх с Георгиевския кръст. (Впрочем, съюзът с Обединеното кралство не минава “безнаказано” – в Малта движението е отляво, а контактите са британски.)

Зад крепостните си стени, Валета е приятен средиземноморски град в ретро стил – достолепен, но не овехтял. Повечето постройки са от местния жълто-розов пясъчник, като две особености се набиват бързо на очи – смесицата от западни и източни орнаменти и… триумфът на затворените балкони, превзели всички фасади. Централната част е доста по-висока от крайбрежните, заради което уличките на Валета са един безкраен roller-coaster.

Ако се изморите, в двата края на Валета ви очаква по една неголяма, но симпатична градина с много зеленина; западната се намира точно над батареята, която всеки ден по пладне дава своите топовни салюти. А ако това не ви е достатъчно, то знайте – в града 90% от животните са котки, 90% от котките са рижави, а 90% от рижавите котки си умират някой да ги гали – релаксът е гарантиран.

Posted in Насам-натам | Leave a comment

Архитектурата на Грац

На час път от столицата, симпатичния Грац предлага богата колекция от архитектурни образци, типични за епохата на Хабсбургите. За половин ден можете да видите от всичко по малко – приятни крайградски къщи, строги и солидни административни сгради, та чак до монументална алхитектура и неоготика – при това, гарнирно на моменти с лек рустикален привкус. Ако Виена ви е твърде голяма, шумна и изморителна, то Грац е идеалното място да изгълтате основите на австро-унгарската архитектура за един ден. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment

На покрива на Армения

След като видяхме маршрута за изкачване на първенеца на Армения, Арагац, може да се полюбуваме на красотата му и в снимки.

Със своите над 4,000 метра Арагац е най-висок сред върховете на т.нар. Малък Кавказ и е достоен конкурент на южния Арарат. Загаснал вулкан, той предлага добри условия за изкачване в съчетание с невероятни гледки. Continue reading

Posted in Насам-натам | Leave a comment