Да, онази, същата. Кривата. (Пардон, наклонената.) Ако не сте забелязали, в Тоскана, правата кула е срам за майстора.
Кулата всъщност е камбанария – на катедралата, намираща се на Campo dei miracoli в компанията още на Camposanto и баптисерия. Средновековната строителна традиция в Италия налага камбанарията да е отделна постройка – както тази на Джото във Флоренция или онази на площад “Сан Марко” във Венеция. Затова нищо чудно, че когато замогналите се от морската търговия през 12-13 в. пизанци решават да построят нова катедрала, нейната камбанария се превръща в отделен – далеч по-епичен – строеж.
Модата по онова време определено е на кръглите неща – не само баптисерият е цилиндричен, но и кулата – за разлика от двете споменати – е с кръгло сечение; определено местните са искали да изпъкнат с нещо необичайно. Само желанието обаче явно не е достатъчно и днес всички знаят кулата им съвсем не, защото е кръгла.
Постройката започва да се накланя още след издигането на първите 2-3 етажа. С учудващ инат обаче, строителите продължават, като започват да правят етажите по-къси от едната страна, за да “изправят” градежа; вместо това той, естествено, се накланя още, придобивайки накрая формата на банан. Единствен доволен от цялата работа е Галилео Галилей, който използва наклона на кулата, за да пуска от върха й безнаказано различни предмети и да измерва времето за падане (да, доста преди Нютън и ябълката учените имат идея за това-онова относно земното притегляне).
Втората половина на XX век вижда два мащабни проекта за спасяването на кулата; първият инсталира голямо количество грозни бетонни блокове, затрупвайки едната й страна; години по-късно те са махнати, а основите на кулата са внимателно изкопани от другата й страна така, че постройката леко да проседне и да се изправи. Днес в кухия торс на кулата са монтирани презицни уреди, следящи всяка милимунда отклонение – и, твърди се, кулата ще радва тълпите туристи без нужда от съществено вмешателстов още поне няколко века.
